автор: blues

Забравила съм на деня лазура
и нищо веч не виждам в таз тъма,
сред хилядите хора аз се лутам
по улиците мръсни на града.

Дрънчат оковите заключили сърцето ми
сред призрачната нощна тишина,
понякога се заглушават те
от тътена на бурята,
обгърнала душите ни в съня.

Наоколо е тихо , много тихо
като в черен гроб потънал е града,
а само там едно прозорче бледо свети
с треперещия пламък на свещта.

Едва усещам мириса на цъфналите ябълки
и виждам черните им клони - просещи ръце,
листата вече са съвсем изсъхнали
и овъглени сливат се със плаща на нощта.

Мизерна стая във нещастен град,
едно сърце огромно - цял прекрасен свят.
Мечти и блянове , стремежи чисти ,
огрявани от нежна , бяла и добра душа,
готова да се бори с злобата
обагрила в зелената си жлъч
душата на града.