автор: merkator

М:И друго се питам...аз познавам ли го,в смисъл визуално,не че общувам с персони от такъв ранг,но някъде по телевизията може да съм го виждал поне!Нали съм дежурен по екран,а и понякога не знам чашата с водка ли стискам или дистанционното!
М:Хм...мълчанието ти не оправя нещата,идвам да ме погледнеш в очите!Това ще ми е достатъчно,за да разбера на къде духа вятъра!-той почва да върти колета на количката си през коридора към кухнята.Тя седи на масата с чаша вино в ръка и гледа с празен поглед в една точка.
Ж.:Ти от къде разбра?!-отнесено.
М.:Един мой приятел е детектив от тия дето тичат след неверните половинки на другите неверни половинки.Това вече няма никакво значение,просто е статистика...
Ж.:Много съм уморена...ако можеше да не водим този разговор...бих дала всичко за да не водим тази словесна касапница...на края и двамата ще сме грозни и жалки скелети.Думите са пирани...
М.:Пак почна да ме приспиваш!Просто те питам,просто си ОБЩУВАМЕ...или според теб,мозъка ми е вече прекалено разяден от алкохола за да достигна висините на духовните ти преживелици във вмирисаната,хотелска стая?!
Ж.:Не се заяждай,не си такъв човек.Дори количката не можа да те превърне в дребнав човечец,това ти го признавам...с помощта на водката,май успя да да се консервираш,като ембрион с три ръце и два задника в буркан с формалин-усмихва се кисело и поглежда към него.Той е застанал с количката от другата страна на кухненската маса и също се взира в нея.Лицето и на двамата са безучастни и студени,лишени от емоции.
М.:Не,не искам да те съдя или обвинявам.Аз съм достатъчно възрастен за да знам,че такива работи стават,но има едно усещане...все си мислиш,че те стават,но по филмите,по телевизията...на другите,сякаш си застрахован срещу семейни драми!А при мен това чувство се засилваше от скапаното ми самосъжаление-"О,това на мен не може да се случи,аз вече си платих...я ме вижте на какво приличам!".Но се оказа ОТНОВО,че има още за плащане,още повече може да си преебан,още повърня трябва да закусиш след тежката,пиянска нощ на безгрижие и сляпо веселие!Ти си умна жена,имаш богата фантазия...представи си за момент,как се чувствам аз!Как гледам на всичко и всеки около мен след катастрофата!
Ж.: Нямам сили за такъв експеримент.Не мога,надценяваш ме!Както ти казах и аз имам предел.Е,стигнах до него,скъпи!Не знам какво значи всичко това,което ми се случва...ни се случва,но нещо в мен се прекъсна и не усещам нищо...все едно съм зрител в някакво кино и гледам ужасна и долнопробна трагедия,но знам,че ще свърши...ще дойдат спасителните надписи на края и най-ценното в този кошмар-последната дума преди да запалят лампите,магията на киното...даже си мисля,че това е НАЙ-ВАЖНОТО,което прави това изкуство тъй велико-"The End"!!!Искам вече да прочета собствения си край на моя си филм,нямам сили за повече...
М.: Малко преиграваш май,а?!Хванах те в крачка и хайде сега...край,нямам сили.Всъщност аз не искам да се чувстваш виновна или да си мислиш,че ми дължиш обяснение и...дрън,дрън,дрън!Просто си говорим.Нямаш право точно сега да се правиш на уморена.Та аз имам право на разговор с теб...все още...нали?
Ж.:Не,не...ти не ме разбираш,аз не се правя,не ми е гузно,не ме е страх,не искам да ти мрънкам,не мога да ти давам обяснения и не искам прошка!!!НЯМАМ ПОВЕЧЕ СИЛИ!И това няма нищо общо с теб,с нещастния режисьор или с когото и да е извън мен.А най-лошото е,че се съмнявам на сутринта да ми е разминало,просто в момента идва моят "The End",но лампите няма да светнат!А ти,без да те виня за това,си се загледал в някаква тъпа изневяра,в някакъв разврат....между другото вчера всичко свърши между мен и...но това няма значение!Вече не мога да обичам...никой,нито теб,нито него,нито Мики Рурк...а когато не можеш да обичаш и себе си следва последния надпис,скъпи!Съжалявам,дано не стигнеш до...ти си много по-силен от мен,ти може и да си се пропил,може и да се побъркаш един ден,но ще оцелееш!Аз се предавам...
М.: Звучи малко страшно!Кога ще си събираш багажа и други такива работи,дето се правят в такъв случай?И къде,мамка ти ще отидеш?!
Ж.: Сега ще изпия бутилката с вино и ще си легна.Утре ще реша..какво,къде и как.Извини ме за всичко,което ти причиних!Може би нямаше да постъпя така,ако не бях сигурна,че ти ще се справиш...ти можеш всичко.Знам,че е така и за това се чувствам свободна с право на избор.Извинявай още веднъж и знай,че аз не те предавам в този момент,а правя...както и да е!Наздраве.
М.: Много театрално звучиш?!Прихванала си нещо от тази среда.- той се усмихва,тя също-Наздраве.Утрото е по-мъдро от вечерта,обеда от през нощта.Каквото и да направиш,където и да заминеш...знаеш,че ти си носиш кръста!Аз отдавна очаквах да вида куфарите ти в антрето.
Ж.: Жалко,че си си мислил за мен такива неща!Едва ли го заслужавам,но за това ще говоря с Всевишния,докато се варя в казаните с катран!
М.: Ами там в ада ще си общуваш с дявола и част от наказанието ти ще бъде да ме чакаш в подобен апартамент,докато ми дойде реда!Не си ли се замисляла,че ада може да е продължение на филма ти!Умираш и хоп,влизаш в сериял...епизод 2,трети сезон!
Ж.: Мислиш ли,че страдам малко,мислиш ли,че съм непобедима и корава,и че никаква съдба не може да ме смачка и унизи!?Вярваш ли си,че съм била с проклетия театрал,защото така съм се чувствала щастлива!?
М.: Е,аз не съм те карал на сила да се тътриш всяка вечер в ония хотел,това не е моя заслуга!Не ми качвай на раменете и този грях,аз съм опиянчен инвалид и това е...не съм виновен,че не искам още да умра!!!
Ж.: Това е,всеки дърпа чергата към себе си!Хората са най-големите егоисти в Вселената!Да пием за края на човешката раса!Наздраве,скъпи...
М.: Не мога да повярвам,как ти се наливаш и въобще седиш с мен на една маса.Опиканият пияндурник със съгрешилия ангел...а,ангела с цици!
Тя се усмихва едвам-Лягам си!
Става от масата и влиза в банята.Той се отправя с количката си към хола и там увеличава звука на телевизора.