автор: sashtata

Вятърът целува ръка на дървото
и го кани на танц.
Страстта им е зряла
няколко дълги сезона
и сега листопадно се смъкват
всички задръжки,
къса се тънкия шал на дълга
и звънтят по асвалта
хербарийни думи и чувства.
Голотата е свята
като дългия път извървян
от пъпната връв
до първата,
болезнена глътчица въздух.