От толкова ръце е преобръщана
белязвана от толкова нозе..
От мъка е напукано сърцето й
от радост пролетна цъфтя,
Земята ми красива, българска
есенна е-
почерня...
По майчински тъжи -
плаче с гарвани
прегръща корени прерязани..
На прага зимен с най-черните очи
взира се в небесата тежки..
И мълчи.
Забравена от мравки,
къртици,
врагове и синове,
мечтае ми Земята
за български ръце.
Да я нахранят с надежда,
обич в гърдите й да расте..
Жадна е земята ми за меки снегове-
невеста е и чака
в бяло да се облече.
12.11.2008