автор: Moby

Да ме объркваш ли? – Не. Даваш ми вяра, надежда...
Натъжаваш ме, да, но това е от онзи вид тъга, която те стопля.
Имам чувството, че на моменти си чел през редовете, а не между тях...
Не е така, нали? Лъжа се...
Видял си всичко, но се появява несъответствие във времево и пространствено отношение...

Забелязваш ли, че най – непринудено е, когато пишеш.
През останалото време се налага да играеш. Защото си окован. Притискат те всякакви видове невъзможности...
Тук мога да ти кажа всичко.
Неприятният момент е, че няма как да видим очите и лицата си и по този начин се губят част от откраднатите от отрицателното време мигове, които сме успели някак да запазим за себе си през реалните часове на денонощието ни...

Усещам, че духът ми се е сковал от невъзможността да достигне до желаното ниво на общуване...
Никога не съм допускала, че ще стане толкова трудно, че в един момент ще е почти утопия, дори провеждането на истински разговор...

Знаеш ли, почти бях загубила вяра...
Бях се примирала, че заобикалящите ме са точно това, което виждам, без повече съдържание...
само обвивка, без вътрешност, без нищо заради което си заслужава да се заровиш в тях, в душите им...

Тъжно е.
Тогава започваш да се губиш.
В зверското си разочарование, искаш просто да се сгушиш в себе си, да вдишваш от уханието на собствената си душа, да се храниш със собствените си мисли, да се боиш от страха в себе си...
Да се превърнеш в душевен аскет и единствено самотното ти тяло да те държи в това измерение...
Искам да кажа, че се бях загубила в себе си и нямах абсолютно никакво желание да изляза от там...
Примирих се, че ще си живея точно там, точно толкова самотна и откачена, но силна - притежаваща едната половина от цялото...

Какво още искам да ти кажа ли...
Много.
Но свободата на словото е измишльотина...
Мога ли да ти кажа всичко?
Защото, откакто се изгубих в себе си, се бях устремила много надалеч – към пътят без изход и без възможност за обратен завой... заради невъзможността да споделя същността си.

Искам да говоря с теб!
За всичко останало и за нищо започнато...
Да споделя точно с теб, защото ти си там - на обратната страна на задънената улица!