автор: roza1

Понеже е безумно да се скитам
със скъсаната, цветна рокля
на сезона, който ще ме помни...
Събличам се за новия.
По кожата ще ме познаеш.
Ще усетиш жива ли съм още
и колко мъдра съм студена,
за да прекося живота ти.

Понеже е безумие да викам
след птиците, да се завърнат
и да гнездят в дрипите...
Ще шепна името ти на сезона,
който ми открадна меките сандали.
Боса, по чувства ме завари
да насъпвам студ и да ми пари.

Понеже е ще е лудост да забравя,
ще помня с кожата си и с петите си.
Как леда разтапяш с дъх сезонно
и в бързеите се потапяш.

11.10.2008