автор: bedstvieto

Виждал ли си я, да бяга напред сред вълните?
Разпенена, бяла,
безумна и страстна....

Виждал ли си я, да се спуска в слънчев лъч?
Блестяща, гореща,
пареща, бясна...

Виждал ли си я, да лети носена от вихрите?
Силна, непокорна,
неустоима, блестяща...

Виждал ли си ме?
Това съм аз.
Магьосницата, заспала в твоето съзнание.

А знаеш ли как ще те искам,
упоена в желание,
притисната в поквара.

А знаеш ли как ще те обвия,
в топлината на тялото си,
за да изсмуча живеца в теб...

Искам да те прикова
и жадно да поглъщаш всяка капка любов
покапала по мене.

Искам да чуя, как молиш,
да влизаш отново,
да целуваш,
да прегръщаш моето тяло.

Искам пак да станем едно,
да се слеем,
защото тогава усещам,
че отново съм жива.

Искам отово да се слеем,
защото тогава си спомням какво е свобода.
Искам ,
и ти го желаеш!
Не можеш да се скриеш,
чета в очите ти
и знам, че ти харесва...
Да галиш вятъра в косите ми.
Да пиеш водата между бедрата ми.
Да ровиш земята в стенание,
да молиш за още и още...
Вземи ме!
Твоя съм!
Когато сънуваш...