автор: Al

Имало едно време един мечтател.Той непрестанно си представял различни светове,чудати същества и често контактувал с невидими хора.Рисувал в съзнанието си красиви картини и места.Затварял очи и се озовавал на Луната или лягал на земята и се чувствал все едно се е изтегнал на най-пухкавия бял облак.
На празния стол на масата,срещу него,си представял идеалната жена,говорели с часове,но когато му се приисквало да я прегърне той рязко падал.Работата не му била тъй досадна, защото той си представял хоризонтите,които тя би могла да му открие.Винаги,когато началниците,ядосани заради непрестанните му психически отсъствия и чести пропуски в работата,го викали за да го заплашат с уволнение,той започвал да вижда през тях.Много добре знаел какво ще му кажат,затова отново започвал да мечтае.
Когато бил дете не играел с останалите.Той имал цяла компания от въображаеми приятели,чиято възраст варирала от 5 до 35 години.Заради тази своя развита фантазия,интелектуалното му ниво започнало да нараства много по-бързо от това на връстниците му.На време осъзнал,че не трябва да споделя с другите за множеството си невидими приятели и изобщо за своя собствен свят.Заради интелекта му ,хората го приемали за гений.А той просто ползвал многото си нереални познанства за информация.През последните пет години работел в компютърна фирма,като програмист,той откривал грешките в различните компютърни кодове.Общо взето,това не представлявало нищо повече от една продължителна досада.Той успявал винаги да открие всички грешки,благодарение на отдаваната му помощ.
Обичал всяка вечер,след като се прибере да се разходи в близкия парк.Там той мечтаел и си представял какво ли не.Смеел се на шегите на приятелите си.Разтапял се при поредния полет около Земята.Затварял очи,протягал ръце и докосвал звездите.Изграждал около себе си замъци,планини,реки,вечерял най-добрата и вкусна храна.Позволявал си всичко.Забавлявал се.През последните три вечери,бил решил да се отдаде озцяло на представата за мечтаната,съвършената ябълка.На последната вечер,тъкмо се готвел да отхапе най-невероятното парче ябълка,когато чул:
-Хей!-с голяма досада той се обърнал и видял момиченце.На около седем.Дълга,чуплива,кафява коса,с бритон.Малко,чипо носле и леко отворена уста.Рокличка на зелени и черни карета,бял чорапогащник и черни,лачени обувки.
В този момент той започнал да се притеснява,приближил се-Да не си се загубила?-не се доближавал прекалено,за да не я уплаши.Колко налудничаво.Та,преди минута той се готвеше да яде от въображаема ябълка…!?
-Какво правиш?-попита тя и наклони леко,на ляво главичката си.
’Ами сега…’’-мислеше си той-‘аз…какво да и кажа.Не мога да и кажа.Ето какво!’
-Нищо.А,ти какво търсиш тук?Късно е.Къде са родителите ти?-притеснението отново се върна към него.
-Аз нищо не търся.Нямам родители.
‘Брей,прекалено добре е облечена за бездомна.Лъже.Избягала е.’-той мислеше,но не успяваше да достигне до прозрачната истина.
-Коя си ти?-попита я той.
-Аз съм всичките ти мечти.Аз съм най-големият плод на въображението ти.-тя говореше с такова спокойствие и дързост,че приличаше по-скоро на седемгодишен мъртвец,отколкото на седемгодишно момиченце.
‘Какво!?Това шега ли е!?Ти…коя си?Откога ме наблюдаваш?Откъде знаеш?Защо…?...Я,почакай…’
-Ако беше плод на въображението ми щях да те познавам.Ти,явно си ме наблудавала предишните вечери.Или може би,някой е решил да се пошегува…
-Не.-отсече тя като го прекъсна.-Да,не ме познаваш,защото аз обединявам всичките ти мечти и представи.
-Добре,тогава би трябвало да знаеш за какво съм мечтал вчера…-той я гледаше с леко отворена уста.Беше удивен как едно момиченце може да го вцепени за една минута по този начин.Той започваше да разбира.Съзнанието му си играеше,Отговаряше на тридесетгодишния тормоз.И правеше това добре.
-Както винаги.За закуска:кафе с аромат на карамел и бита сметана,защото в магазина отново нямаше.Кифла с канела и орехи и кроасан с бадеми и крем брюле.После си помечта ,че летиш в крилата кола и ,че самият ти си вкъщи и си помечта да имаш машина на времето или…
-Спри!-на лицето му беше изписан ужас.Той се чувстваше безпомощен.Искаше да хване малкото момиченце и просто да го изпържи.След няколко секунди се освести,сякаш някой го беше зашлевил около петнадесет пъти и след четиринадесетия се беше сетил да каже стоп.-Защо си тук?Какво искаш?
-Да спреш да мечтаеш.
-Какво!?Това е невъзможно.Ако спра да мечтая,ще остана без работа,без жилище,без приятели,ще…умра.Мечтите са всичко,което имам.
-Ако ти обещая да ти изпълня следващите пет мечти,ще спреш ли?
-Аз не мога да обещая,как да спра!?Не мога да се контролирам…
-Ще ти помогна.Аз зная как.
-Трябва да помисля.-За тази секунда сладкият свят на мечтателя ,изграден само от представи и фалшиви емоции започна да се руши.Тогава той се сети:
-Чакай малко…Как да ти вярвам?Ти си плод на фантазиите ми,нали така?
-Практически,да…-отговори тя,понечвайки да продължи,но той започна да вика от радост.
-Зна4и аз няма как да ти вярвам,защото ти всъщност не съществуваш и не можеш да ми отнемеш мечтите,защото…
-Всъщност,мога.Всъщност,единствено аз мога да те накрам да спреш да мечтаеш.Но повярвай ми,това е за твое добро.-изведнъж строгото момиченце смекчи гласчето си и малките и рачички се отделиха от тялото в опит да обяснят казаното и с жестове.
Той започна да крачи.Малката го следваше с поглед.Ток разбираше,че всъщност няма голям избор.Така или иначе скоро няма да може да мечтае.Дали да умре или да притежава пет мечти,които да му напомнят.Тогава се сети и попита:
-А ще си спомням ли предишните мечти?Или всичко свързано с мечти и представяне ще е забранено за мен?
-Всичко е забранено.-момиченцето леко поклати главата си в знак на отрицание.
-Хубаво.Тогава искам да умра.-той го изрече,без дори да се замисли какво казва всъщност.
-Сигурен ли си?
-Абсолютно!
Момиченцето се завъртя и изведнъж из храстите и листата на дърветата в парка се спуснаха бели лъчове светлина.Тя изчезна,Той седеше на земята и държеше в ръката си ябълка.Погледна я,прокара пръстите на другата си ръка по нея и разбра,че е истинска.Стана и се затича по алеята.Тича до вкъщи и когато стигна се съблече и легна в леглото.Чувстваше се празен и много,много уплашен.
Стана на сутринта.Сипа си чаша кафе с аромат на карамел и сложи бита сметана.После изяде кифла с канела и орехи и кроасан с бадеми и крем брюле.Просто мечта.