Искам да вляза в стаята...
Да погледна през прозореца, да полея цветята. Да седна на верандата и да се люлея на стола. Да чета вестник, докато чакам чайникът да засвири. Насладата от свежата утрин да остане до късно в ноздрите ми и да не ми позволява да се докосна до напрежението. Онази омая, завладяла съществото ми до скоро, да продължи поне още час. Само шейсет минути още - без да знам къде съм. Да посрещна изгрева и се облея с магията му. Да се слея с етера и бъда част от пространството. Минути от забързаното време да усещам полъха в косите си и когато си тръгна, след мен да е по-малко тихо.
Искам да слушам джаз...
Облечена в пепел от рози, да седя на бара. Да пия bacardi с чай и се смесвам с общата живост на останалите. Да усещам разливащия се мирис на пура и мисълта ми да е заета. Една бегла усмивка, пробягваща по устните ми, да води до желание. Срещу мен разливащите се часовници на Дали да ми подсказват, че трябва да бързам. Разговорът непринудено да ме заведе на пясъка в топла лятна нощ... А в сумрака нечий поглед да ме следи - просто ей така. И когато си тръгна, след мен да e по-малко гъделичкащо.
Искам да съм седемцветна...
Да седя на дъгата докато вали и да наблюдавам слънцето. Да улавям вибрациите на движението, породило усмивката ми и да искам да съм там по-дълго. Да зная, че под мен се разминават коли и забързани хора пъплят напред назад. Влизат и излизат от малки затворени пространства и се разнообразяват в disny land. Носят цветни очила, защото животът им е черно-бял. Слушат бледо подобие на музика и по същия начин танцуват. Не разговарят помежду си, защото не се разбират. Изнервят се, когато трябва да отидат до центъра пеш или падне батерията на телефона им. Разхождат кучета по улиците, защото децата струват пари. Радват се, когато получат mail от приятел, стоящ на крачка от тях, на който вместо "усмивки" има две точки и скоба / :) /. Гледат скучни филми и ядат хрупкави филенца. Вечер заспиват пред телевизора, пребити от ежедневие. И всяка сутрин, пред огледалото виждат как остаряват...
Искам да размахвам крака над всичко това... И когато си тръгна, след мен да е по-малко цветно.