автор: sashtata

За посоката на мислите ли? –
Очакването, знаеш,
е кръстопът на сенки и мълчания.
Залези и изгреви завиват
надеждите с въздишки
и молитви.
А те, молитвите,
са тайнства, при които
най-истински сме в края.
Тогава думите се ронят като пясък.
А посоката на мислите...
Котката е подредила свят във скута ми
и ми разказва
за къщата с градина
и червен трендафил,
за кандилцето опушено
и за гнездото във салкъма.
Зная – никога не е лесно.
А всъщност е много просто –
нещата винаги са някъде там.
Само ние сме другаде,
ветровити от очакване
и от желания.
Доверчиво се облягам на надеждата
и се усмихвам.
Сега ръцете ми не са криле,
а писти.