автор: dreben

Тихите стъпки бавно се превръщаха в бяг. Обсебващ, всепоглъщащ бяг.
Една по една уличните лампи се изреждаха да хвърлят снопове лъчи върху фигурата. Колата освети за момент лицето на задъхания човек и мина на сантиметри от него. Той влезе в денонощния магазин и нервно затрака с пръсти по хладилната витрина, отрупана с колбаси. Сънлива продавачка излезе от някаква вътрешна стаичка и бавно провлачи крака към него, като по пътя грабна една кутия цигари. Подхвърли му я и прибра в касата парите, лежащи до апарата за минерална вода.

Той отново затвори очи и спря за момент картините, които се въртяха в съзнанието му. Само половин час по рано беше в леглото си и безсънието не му даваше миг спокойствие. Час и половина преди това беше се отпуснал в сепарето на любимият си клуб и се наслаждаваше на музиката, която кънтеше около него. Погледна пред себе си. Градът беше потънал в мрак. Няколкото лъча, хвърлени от малкото светещи прозорци го дразнеха със своята бляскавост и прямота. "Искрен като лъч от лампа в 2 сутринта". Извади цигара от кутията и запали. Пред себе си виждаше огромните фигури на сградите. Плашеха го. По улиците нямаше никой. Отпусна се на парапета на терасата и се вгледа в небето. Луната бе изчезнала сред гъстите облаци. Въздухът го задушаваше. Погледна нагоре с надежда. Със сигурност нямаше да вали. Музиката, звучаща от вътрешността на стаята го дразнеше. Погледна надолу и изстреля цигарата. Проследи я с поглед и се усмихна когато тя се разби в паважа на дребни искри. Направи две крачки назад и се засили срещу парапета. Прескочи го с лекота и полетя в бездната.