Отново си на острова попътен
и чувствата отминали зовеш .
Пред спомена , от времето закътан ,
в нощта порочна ти ще спреш .
Не вярвам вече в любовта крилата -
за миг събрала нежност и мечти .
Защото блатото на самотата
надежди рухнали ще приюти ...