автор: ida

През двадесет и първи век, ако няма Интернет, сме тотално изгубени в превода, във времето и в пространството...

Ето последните ми два-три разговора с една близка приятелка, с която живеем през два блока:


Аз:
- Здравей, да пием кафе?
Тя:
- Не мога, в Ямбол съм, съжалявам.
Аз:
- О, добре, ще се чуем. Приятен ден и до скоро.
Тя:
- И на теб. Поздрави вкъщи.
...............................................

Тя:
- Здравей, да се видим на обяд?
Аз:
- Здравей, радвам се да те чуя.
Аз съм в Трявна в командировка.
Тя:
- Бях се наканила да нарушим и диетата, но нищо.
Какво ще кажеш за събота?
Аз:
- Чудесно. Ще ти звънна.
...............................................

Аз:
- Здравей, да пием кафе към 10 часа,
тъкмо ще излизам и на пазар?
Тя:
- Здравей, съжалявам, не мога,
дъщерята и зетят си дойдоха само за два дни.
Аз:
- О, така ли, непременно да ги поздравиш от нас!
Весело посрещане!
Тя:
- Благодаря, и на вас приятен уикенд.
............................................................

Тя:
- Здравей, в офиса ли си? Аз съм наблизо,
да се видим в обедната почивка?
Аз:
- Здравей, мила, не мога, на обучение съм в Димитровград.
Тя:
- Е, какво да се прави...Оставяме за събота. Хубав ден.
Аз:
- Мерси, и на теб. Ще ти звънна.
............................................................

Утре е събота.
Ще звънна...