автор: Rumir

След разпиляната ми нощ
острие свенлива тъжност

останало по нощница
иска да събирам утрото.
Пъзела сега е мой, различен
кестени, брези .... и още нещо.
Последните листа магично,
тихо се подреждат в есен....

Под тях е тротоара, вечен...
запътил се за някъде и днеска,

дали да му направя сечено
и да кривна.... в неизвестното...