Целувам шоколад.
Не, не са устните ти, обикновен, банален шоколад,
който е сладък, безличен,
току що изваден от опаковката.
Целувам шоколад.
Схванал съм се от висене на студа,
на пейка в градинката "Кристал",
където го целувам.
Той не бяга.
Отвръща, сам ме целува, държим се нежно,
без да бързаме-
опаковката е в кошчето.
Целувам шоколад.
Безвкусен е - сладък, студен, на квадратчета,
изваден от машина за шоколади,
които заместват хора.
Целувам този шоколад
и си казвам, колко е никакъв, колко не нищо,
когато се сетя за твоите устни,
които се опитвам да заместя безуспешно.
Но целувам шоколада,
защото ти си далеч, макар и за малко,
някъде в друг квартал,
а аз имам само спомени за шоколад.
Целувам шоколад.
Колко е жалко да целуваш нещо без душа.
Нещо с определен вкус.
Колко всъщност не обичам шоколад.