Тя скъса бялата си рокля.
Надяваше се, може би,
че Слънцето ще й прости
как влачи своите въздишки
по есенните стихове,
как уговаря и омайва Зимата
да издиша ветрове,
как захлупва с длани светлината
в очите на стъклата,
как разплаква милите цветя
и ги покрива със слана...
Сега е дрипава и жалка-
малка, малка...
точица
в очите слънчеви.
06.11.2008