автор: jeck

Доста надежди възлагах на книжките на Владимир Леви, които бяха светъл, новаторски, нестандартен за тогавашната социалистическа психология подход към психологическите проблеми. Всред липсата на каквато и да е психологическа информация: от Запад за психоанализата (тогава нямахме представа за такава наука - учехме само, че Фройд е реакционен буржоазен учен, който свежда всичко до половия нагон) от Изток за източните традиции и йога - Леви беше истинско събитие.
Разбира се той не споменаваше откъде са неговите източници на информация (те бяха Фройд, Джейкъб Морено (с ролевите игри), автотренинга, йогийската медитация.)
В първата си книга той пропагандираше Автотренинга - метод за подпомагане на психиката, психична техника - прагматично действие с психични средства за постигане на някакви твои цели. Този метод беше въведен и разпространяван под това име от един немски лекар още в началото на века, но при нас беше голямо "откритие".
Аз четох книжката на Леви, когато бях в казармата: "Изкуството да владееш себе си " (но след това видях и руския и вариант и се усъмних, че май заглавието е неточно преведено: от "Изкусство быт собой" (това би трябвало да е по-скоро - "Изкуството да бъдеш себе си "). Каква разлика само - тоуж тънка, а предава съвсем друга насока: "Изкуството да ВЛАДЕЕШ себе си " - само взискателно, сякаш си неодушевен инструмент и "Изкуството да БЪДЕШ себе си "- насърчава те, поражда усещането за любов към себе си, че си ценен такъв, какъвто си…)
Тогава приех този метод като панацея - с научаването му щях да преодолея постоянната тревога и напрежение които изпитвах, мъчителните психически проблеми. Трябва да отчета голямата си наивност и идеализъм (които се подхранваха от саморекламата на Леви - обучение за 15 седмици по определен план). Още повече, че преди да започне да обяснява техниката на Автотренинга, Леви правеше една, или по-точно две уговорки: "Първо ТРЯБВА БЕЗУСЛОВНО (к. м.) да приемете и обикнете себе си. Ясно да си поставите целта: "Моят вътрешен враг е стеснителността. Тя предизвиква у мен напрежение" (за мен този термин не означаваше нещо определено, въпреки че сега знам че напрежението винаги ме е съпътствало от ранно детство, но аз не съм знаел какво е "напрежение" - защото никога не бях усещал безгрижие и отпускане). "Тя предизвиква у мен нежелание да общувам. Трябва да постигна обич, непринуденост. Учете се от книгите и от филмите. Търсете хора също така стеснителни като вас. Записвайте мислите си. "
После започваха 15 теми за тренировка (за 15 седмици) чрез внушение за топлина, тежест и отпускане на тялото, също и на дишането. Аз съм много резервиран към всичко, което започва с ТРЯБВА, а специално това: "Трябва безусловно да приемете и обикнете себе си... " ми звучеше като енигма, нещо неразгадаемо. Тогава четох няколко пъти книжката докрая. Преписах си основните упражнения, опитвах да ги прилагам, а в главата ми стоеше едно бяло петно, това неразбираемо: "Трябва да приемете и обикнете себе си ".
Загадка… Защо?… Каква нужда има от това след като този тренинг е толкова ефективен - цяр за всичко. Няма ли Автотренинга да ни даде това приемане и обичане на себе си?
Може би точно това мое неведение трябваше да ме подсети, (или поне сега ме подсеща) че това е бил и е основният проблем при мен - щом тази фраза: "Приемете и обикнете себе си. " е предизвиквала учудване и неразбиране у мен - значи не съм могъл да приема и обикна себе си, значи въобще тогава не съм приемал и обичал себе си. Щом съм се питал: "Има ли нужда от това, няма ли самият Автотренинг да ми донесе и това чувство на приемане и обикване на себе си?", значи съм бил прекалено далече от себе си, подсъзнателно нехаресващ себе си, неприемащ себе си.
Казвах си: "Хайде, приемам себе си… ", но въобще не можех да усетя смисъла на това, звучеше ми някак изкуствено, сякаш се опитвах да си играя на нещо. Опитвах нататък упражненията за отпускане и самовнушение, но не се получаваше нещо същностно. Авторовото изискване да си самовнушавам отпускане ме стягаше като някакво манипулиране, което трябва да извърша над себе си, нещо изкуствено и органично неприемливо за мен, нещо като да "излъжеш" себе си, някакво насилие над себе си.
Всъщност в мен се получаваше среща на две несъвместими и противоположни (поне за мен) неща: усещане, че от мене се изисква нещо (което май автоматично ме блокираше - мисля че по причина на подхода на майка ми към мен - максималистично изискване без насърчение) и търсенето на отпускане.
По-късно, когато усещането за ИЗИСКВАНЕ поотшумя, намерих друг път към отпускането, но най-много за това ми помогна ПРИРОДАТА и ДВИЖЕНИЕТО СРЕД ПРИРОДАТА, когато след сериозно натоварване мускулите и цялото тяло се отпускат и наслаждават на покоя, на тишината, на красотата.
Стигнах до усещането, че ПРОСТО ОСТАВЯШ мускулите си да се отпуснат. Всъщност не е толкова просто. Но ключовата дума е ОСТАВЯШ - ДА СЕ ОСТАВИШ, ДА СЕ УСПОКОЯТ МИСЛИТЕ. Тази практика, изучена и затвърдена от източните народи се нарича медитация - съвсем реална, творческа и нелъжовна дейност на синхронизиране и успокояване на мозъка чрез внимание към отпускането на дишането и на мускулите. Тънко нещо - не да се съсредоточаваш за да ги ПРИНУДИШ да се отпуснат, а да се съсредоточаваш за да ги ОСТАВИШ да се отпуснат.
Тогава все пак набрах някакво позание. Все пак усетих, че този метод Автотренинга - не може да реши всички твои психични проблеми. Има проблем непостижим от него: "Да приемеш и обикнеш себе си ". "Значи има вариант да не приемаш и да не обичаш себе си" - мислех си - "От какво зависи да приемаш или не себе си, да обичаш или не себе си?" Приемането на себе си, смятам сега, е много тънка работа - основата на човешкото самочувствие, на човешката мотивираност. С този проблем се занимават религиите, духовните и философски учения, изкачват дълги стълби с многобройни стъпала към него, а пък Леви го приемаше за даденост, за предпоставка от която изхожда и върви по-нататък. Но нали точно към хората с психични проблеми бяха насочени книгите му, а точно те имат проблеми с приемането на себе си, със самооценката си.

Изобщо към психиката не може да се подходи с една техника, с една механична практика. Там нещата са така комплицирани, всичко е свързано. Може би бях прекалено зле за тая техника, въпреки че Леви я препоръчваше за стеснителни, срамежливи хора. Действително според едно описание - тест за психическото състояние на читателя, аз общо взето попадах в графата "Редки проблясъци" или дори "Пълна безпросветност" (според това, колко чести са моментите на добро самочувствие и настроение). Още при "Редки проблясъци" той препоръчваше да се потърси психологическа помощ от лекар. От друга страна, как можех да се погледна отстрани да се преценя колко често съм в добро и колко често в лошо настроение - наистина ми беше много трудно, но кой можеше да ми каже дали бях в безпросветност или не, какво значеше "безпросветност". Дори да е бил безпросветен животът ми - нямах критерии с които да го сравня, мерки, с които да го измеря. (Както казах и преди, ако не си бил никога щастлив, няма да знаеш, че си нещастен.)
Това исках да споделя във връзка с първото условие, което поставяше Леви: "Първо приемете и обикнете себе си ".

Второто му условие, втората му уговорка беше: "Тук няма да се занимаваме с целите, в името на които ще ползвате Автотренинга. В името на каква лична философия ще го ползувате е ваша работа, аз по възможност не бих искал да навлизам в тази тема, това е разговор на друго равнище ".
И този момент от книгата остави едно бяло петно в съзнанието ми... Всъщност ненапразно съм чувствал бели петна... Наистина човек може да си помогне САМО след като поопознае себе си (ненапразно е просъществувал до наши дни призивът на древните: "Познай себе си!", което върви заедно с опознаването на света наоколо). Тогава идват и Приемането и Обикването на себе си и Личната философия за живота. Така че, изглежда тази техника, пропагандирана от Леви не бе за юноши (особено живеещи като мен - затворено и в свой книжен свят), а за хора с някакъв опит от живота.
Като гледам назад, за себе си сега мога вече да кажа: "Приемам себе си като човек, който не може да приеме нищо наготово, включително и съвета "Приеми и обикни себе си ". "
Всъщност в това не може никой да те убеди, то е чувство, тънка работа - да усетиш любов у себе си към себе си не става чрез "ТРЯБВА ". Аз таях надежда, че животът подлежи на пълно изясняване, че чрез разсъдъчно обосноваване може да се изчисти една прецизна житейска философия, че мога да достигна до една бистра представа, една изчистеност за всичко около мен и всичко в мен. Това щеше да бъде моето освобождение от тягостта и напрежението.
А се оказа, че чувството на любов към себе си, топлина към себе си, милост към себе си не може да се добие просто и лесно. Всъщност никой не може да ти го даде, "да ти го налее", както казват хората. Както с всички най-съкровени, най-истински неща - само ти, само САМ можеш да изградиш това чувство... Всъщност стойностните неща никога не могат да се постигнат с механични техники - и слава Богу… Всъщност стойностните неща никога не могат да се постигнат за 15 седмици - и слава Богу…
Този прехвален и широко рекламиран от "автора" си метод подхранваше илюзиите на много хора за незабавното решаване на много дълбоки проблеми, много от които не бяха в тях самите…Не искам да засягам еврейския народ, но Леви много добре бе успял да изтъргува растящите проблеми на хората в нашия "социалистически" свят. Но за това - малко по-нататък…
Други негови книжки - "Аз и ние", " Изкуството да общуваме" - работеха с термини и методи от психоанализата и "ролевите игри" на Морено. Те повече помагаха, по-малко вкарваха в заблуждение хората от "Изкуството да владееш себе си". В "Аз и ние" се описваше донякъде разсъдъчния метод за изследване на психичните проблеми - основният метод на психоанализата. Разбира се, има полза от разсъдъчния подход към психичните проблеми - това е подходът на съвременната психология. Това насърчение към разумяване на психологическите затруднения, което прочетох в една друга книжка на Леви определено ми помогна. Аз и по природа все умувам, вечно някакво недоверие, някакво съмнение се е прокрадвало в мен - обмислям отвсякъде един въпрос, надълго и нашироко изчиствам даден проблем и то донякъде ми е помагало в изясняване на психологически проблеми, донякъде ми е пречело - резултат от комплексите ми - не съм успял да се отпусна със себе си, да заживея със себе си тук и сега.