автор: hristam

Забелязах я още преди да паркирам. Колкото и да ми беше странно, онова дългокосо маце там с голият гръб беше собствената ми жена. Този срещу нея го виждах много ясно от мястото, на което спрях – зализан тип с гелосана прическа и лигаво изражение.

Виж ти, помислих с горчивина, почуда, но най-вече раздразнение, значи оная гад, колегата ми, се оказа прав. По навик помислих, че пак се опитва да ми лази по нервите – това е основното му занимание, да вземаше заплата за това, едва ли щеше да се старае повече. И никога не ти го показва директно – тихичко ти подлива вода, прави си мръсотийките зад гърба ти, а после ехидничи и потрива доволно ръце. И вчера като ми подхвърли, ама ей тъй, съвсем небрежно, че от известно време я засича с някакъв тип сутрин на онова капанче до тях, хич и не му се вързах. Как не, знам му подлите номерца, пуска ти мухата, а после ти гледа сеира.
И тая сутрин уж изобщо не мислих за това, а ето че без да се усетя се озовах точно тук, гледах, и колкото повече гледах, толкова повече главата ми се изпразваше от съдържание. Не можех да си обясня що ще чини благоверната ми всяка сутрин на това място с тип като този, и ако не знаех предварително, даже и нямаше да я позная. Вече не помня от кога не съм я виждал така издокарана. В къщи е с анцуг или пеньоар, главата й е окичена с ролки, а не сме излизали от...не помня вече точно от кога. Даже като се замисля и лицето съм й забравил, защото обикновено е наплескано с някаква маска, ама дори и да няма, изражението й е толкова заядливо и така лошо ме гледа, че предпочитам и да не си го спомням. Обаче с маска или без маска, не престава да ми дудне за едно или друго, каквото и да направя, винаги е погрешно, а ако все пак посмея да изкажа някакво мнение, тя винаги е на противоположното. Не познавам друго човешко същество което да е способно на подобна словесна инвазия, понякога ми иде да й лепна един скоч на устата, или да избягам от къщи. Умните мъже си намират любовници дори при по-леки форми на семеен тормоз, а на такива балъци като мен им слагат рога.
Не ме е яд, че си е хванала любовник, ама бива ли да го прави толкова недискретно, да ме излага по този начин. Какво ли се чудя, че тя кога ли се е съобразявала с мъжкото ми достойнство? Дори напротив – умира си да ме кара да се чувствам жалък и незначителен, вече не знам дали нарочно го прави, с цел да ми трови живота, или просто й е станало нещо като втора природа. А и с времето това някак престана да ме вълнува, дори си намерих начин да се абстрахирам – започне ли да ми лази по нервите изобщо не си отварях устата. Преди го правех, и беше голяма грешка – ставаше много по-зле. Просто намирах начин да се отнасям нанякъде, правех се, че я слушам, но всъщност си мислех за разни приятни неща. Макар че като се замисля, малко приятни неща са ми останали в живота...Онази малката, новата счетоводителка, например, е една много благодатна тема за размисъл – както и да си я представя. От онези вечно лъчезарни момичета, създадени сякаш единствено да радват мъжкото око, сърце, изобщо всичко що е мъжко. И не пропуска да ми метне по някой от нейните палаво-прелъстителни погледи, всеки път, когато съм наоколо. Знам, че само да протегна ръка, и мога да я имам, обаче не съм си го позволил, пак заради семейството. Нали първият братовчед на жена ми е баш в моя офис, навремето не друг, а именно аз ходатайствах за него. След брака, това е втората ми голяма грешка в живота, и боя се, даже по-непоправима от нея. Защото развод има, макар и теоретично, такава възможност съществува, докато от тоя роднина отърване няма. Имам чувството, че ме фиксира дори когато е в другото помещение, и най-многото което съм си позволил е едно мимолетно пощипване на въпросната хубавелка.
Обаче мъж да не съм, ако днес не направя нещо повече! Изобщо не ме интересуват, кой каквото ще да казва, и да стигне до жена ми, само да посмее да ми каже нещо, мръсницата. Ей докъде я докарах от много деликатност и съобразяване – седя в колата и гледам как жена ми си държи ръчичките с някакъв мазник.
И все пак, странна ми се вижда тая работа, интересно кой ли ще е тоя тип с нея. От как са седнали, не е спрял да й се хили и да й говори, а тя като че ли го слуша като омагьосана, май изобщо не е помръднала от как съм тук. Да му се чудиш какво прави с жена като моята! Мъже като него обикновено са заобиколени от цяла свита малки красавици, а този – точно моята харесал. Е, може и още да хваща окото, аз не знам, не мога да съм безпристрастен, все пак съм мъжът й, за бога, ама като я гледам как се е маскирала като дама, не се учудвам особено. Обаче не вярвам да е за дълго – все ще се случи да я види без грим.
То и за нея ми е чудно – да й се не надяваш, аз си мислех, че вече отдавна тези неща ги преживява само в сапунените си сериали, пък то гледай какво се оказа. Ама така като я гледам как седи и го попива, като нищо се е влюбила, аз такава не помня да съм я виждал даже в далечната ни младост, когато още не знаехме какво точно означава брака, и всичко ни изглеждаше розово. Никога не е била особено романтична, да не говорим пък – страстна, тя е от онези жени, дето са способни да направят баланс на семейният бюджет докато правите секс. Имам предвид по времето, когато още правехме такова нещо. Твърде отдавна сме женени, за да се занимаваме все още с подобни неща, на мен ми се вижда почти неприлично това да се случва между двама души, които живеят в атмосфера на задушаваща търпимост. И то в най-добрият случай.
Сега обаче явно е време да изляза от тази инерция, виж, жена ми вече го е направила. Само ме е яд, дето изгубих толкова време да се правя на примерен съпруг, кому ли е притрябвало. И децата вече си имат свои семейства, много ги интересува какви ги вършим, те пък и кога ли са се интересували.
Влязох в офиса наперен и демонстративно весел, даже си подсвирквах, макар че далеч не ми беше толкова ведро, колкото се насилвах да покажа. Единствената ми спасителна мисъл беше за онова, което предвкусвах че ще случи с малката палавница в счетоводството.
Отидох направо там, дори не се огледах – сега не ми беше до разни престорени любезности и фалшиви усмивчици. Тя засия още щом ме зърна, а аз се поздравих за добрия късмет – колежката й я нямаше. После не помня точно как стана – вероятно защото бях малко притеснен, а също и понеже съм си бил винаги непохватен и малко тромав – но само с едно леко движение успях да залея блузката и полата й с врялото кафе, което димеше пред нея. Естествено, от неудобство и в опита си да помогна награбих някакви салфетки от бюрото пред нея и се заех да я почиствам, което ме притесни двойно повече, защото блузката беше почти прозрачна, а се наложи и да я разкопчае, защото петното беше горещо и доста голямо.
- Опа...извинете...- чух познат глас, и още преди да погледна вече знаех кой е. Представих си каква картинка сме с малката, обаче изобщо не ми пукаше. Братовчедът стоеше и цъклеше очи, и май не беше много сигурен как точно да реагира.
- Много здраве на кака ти! – подсказах му аз, извиних се на момичето, казах й, че ще й се обадя по-късно, и излязох.
Целия ден не вдигнах глава, затрупах се с работа, за да не мисля, и почти успях. На път за вкъщи вече се чувствах напълно изцеден, и си дадох сметка, че днешните емоции са ми дошли в повече. Не знаех дали братовчедът вече е уведомил жена ми за това, което си въобрази, че вижда, но и да не е, ще го направи, познавам си го. И не ме е яд за друго, а че не се беше случило наистина. Абе карай, явно днес не ми е ден!
Когато влязох вкъщи не се досетих веднага, чак когато видях, че е тъмно и няма никой, изведнъж ми просветна. Ами че жена ми беше заминала при майка си, нали вчера лично аз я закарах до автогарата! Какъв глупак съм само, разбира се, че онази там изобщо не можеше да е жена ми, аз през цялото време се чудих какво не е наред. Тя не би могла да мълчи толкова време.