Когато небесният сърп
ожъне безпощадно сънищата ми,
присядам на ръба на скала.
Твърда, студена и ръбеста,
често и мокра,
тя не предлага размекващ уют,
защото знае –
“най-тъмно е преди зазоряване”.
Мълчалива е,
но понякога,
когато няма мъгла
и не вали,
разкрива вълшебството
на първите утринни трепети.