автор: mamcheto

Живея си аз обикновения си живот и все му търся смисъла,
а този смисъл все ми убягва!
Говоря и споря с много хора по този въпрос и всеки /разбира се/ има своя теория, ама никой не е сигурен, че баш това, дето го казва е верния отговор.

Едни казват – децата?!
Разбира се! Няма по-изпепеляващо чувство от това да си родител!
Когато това щастие те сполети - изтриваш себе си от списъка с желанията, но това е за известно време. Децата порастват и няма по-голямо щастие от това да можеш с гордост да кажеш: “Този Човек е моето дете!”.
Е, аз хубаво ще се гордея с тях! Ами те с мен?
Аз се гордея с родителите си! Питам се: ако съм откъсната страница, ще има ли с какво да се гордеят моите деца? Едва ли.
Така че хващаш молива и отново се записваш в книгата на собствения си живот!

Други казват – любовта!
Любовта към един човек е нещо прекрасно, обсебва те, изважда най-хубавото от теб навън...
Да, ама рано или късно си отива! Или поне се променя, вече не е онова изпълващо цялото ти същество чувство. И започва да те човърка нуждата от още нещо /нямам предвид друг човек/ просто още нещо, нещо друго, нещо различно, нещо, което отново да те накара да се чувстваш жив.

Трети казват – работа, кариера!
Е, че на къде без нея!
Отдаваш се, развиваш се, вървиш напред, покоряваш върхове ... И ...?

Аз не знам отговора на великия въпрос – КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА? Но мисля, че си струва да се живее и за децата, и за любимия човек, и за работата /стига да ти е по вкуса/ ...
И като ги обединиш всичките тези неща, и като добавиш някой и друг приятел и май отговорът става прост – докато вървиш по пътя си, да оставяш по нещо малко от себе си в хората, с които животът те среща. Едни ще го вземат, други не, но ти ще си протегнал ръка, ще си казал “Добър ден”, ще си се усмихнал ... И от това, че си такъв, добърденски усмихнат, от това, че си честен и поне се опитваш да бъдеш добър – светът става с една идея по-усмихнат, с една идея по-честен и малко по-добър.
На мен ми се струва, че за това си струва да се живее!
Пък така и децата ти, и любимият ти човек и самият ти ще живеете в един свят, с една идея по-добър, от това, което е.
Съзнавам, че звучи налудничаво, но искрено вярвам в това!

А за ГОЛЕМИЯ СМИСЪЛ ...
Идва ми на ум един нецензурен израз, но ще го оставя на въображението ви :о)!