предишно
Сладки са плодовете на наказаното дърво, но не засищат. Не са за децата му а индулгенция за връщането. Когато на дървото му горчи и плодовете му са ялови. Тръгнаха да се връщат нашите пътешественици към по-човешките места. Но къде е пътя в пустинята? Пустинята спи и не отговаря.
- Хей, - каза неочаквано Хаймана, а какво правят сега твоите пари?
- Мисли само за своите, тях поливай и окопавай. А моите сега си почиват.
- Нима парите ти си почиват? Аз мислех, че те работят денонощно.
- О, денонощно работят глупавите пари. От тях файда няма. Моите ходят на театър, по изложби, четат книги, правят си фризурите, да са хубави...
- Нима един Паридай оставя парите си да се харчат за ненужни неща?
- Работили са, сега заслужават почивка. Ще починат, ще се поразходят по света и после пак с ентусиазъм ще се хванат за работа. На мен глупави пари не ми трябват - те са гладни и за коричка хляб са готови да се хвърлят в пропастта. А умните не се хващат за всякаква работа, обичат да са големи, но не и да се събират в тълпа.
- Как така си ги дресирал?
- Сами се учат, четат книги, мислят, смятат на пръсти...
- Вземи им един компютър.
- Машината е глупава и пречи, защото бърза. Умните неща се смятат на пръсти и рядко излизат сметките извън едната ръка.
- Мисля, че бизнеса е сложно нещо.
- Просто е. Има само едно правило - Вземай от алчният.
- Значи ти не си алчен.
- Виждаш сам колко време се мотаеме из страната на Юмрука. Тук парите са слама. Не ги пипаме, а нашите си живеят своето. Но стига за парите, време е да намерим пътя.
- Нали в пустинята няма път.
- Кривнали сме от пътя и за това е пустиня. И най-хубавата градина е пустиня, когато не е на пътят ти. И най-краставата жаба е царица, когато е по пътя ти. Ето камък, а това значи, че наблизо би трябвало да има каменно градище. Полипаите правят пясъка, но започват от камъните.
И така, от камък на камък юнаците се придвижваха без път. И макар, че криволичеше и беше заплетен, все пак този път дойдоха до града на Дългата ръка. По-точно до една от големите купчини смет.