автор: butterfly

в розова нишка
ти
и аз
сме две бедни сирачета
в просторната стая
на желанието
правим си компания
преди да дойде съня
на познанието
под напора
на монотонното чакане
катинарът се навлажнява
но вратата
така и не се отмята
през тесните дупки
на времето
нахлува боса есента
с миризма на варени кестени
и откъслечни думи
от стари писма
с обещания за крила
тишината оттатък
е привлекателно хладна
ти знаеш навярно
че малко пеперуди
изхвърчат от пашкула
повечето ги убиват
още като какавиди
/заради коприната/
не си отивай
моя тъга
по миналото
нали няма
да ме изоставиш сега
точно в антракта
какво ще правя
когато завали
горещият дъжд
на смъртта