До тенис масата стои
младеж със синички очи -
повдига нервно рамене
и чака вятъра да спре.
Изплезил весело език,
с глас - звучен, като понг и пинг,
с изящни устни-кадифе,
напсува цялото небе.
На пинг-понг ме направи разноглед
сладура с най-цветист букет -
напук на дъжд и ветрове,
подавахме си топчето с ръце.