О` колко ли се смиха в тая бездна,
земята черна, ненаситна, не утроба,
ще дойде час, аз също ще изчезна,
ще ме катурнат, ей така, във гроба.
Но въпреки вината, виното изпито,
жените любени, и песните, които пях,
обичайте ме още Вие, тез които,
понеже с Вас, а и заради Вас живях.
Милчо КИ
Потсдам, 2008-11-03 14:55 СЕТ АИП
Марина. ПО.