На Николай Кънчев
Надникни през окото на съня
в гората на съмненията.
Чакат да се върнеш.
Прегърни през кръста
върба, приведена до водата.
Толкова далечен спомен.
Прекрачи прага на усмивките,
слез от кокилите на страха,
когато сънят свърши.
И ако в гората има някой,
не ходи само, дете!
Вземи ме с теб
в гора, в която има някой.