Едно окапало листо,
начало на Хербарий,
без мислено било би то,
пан Лем, ако Соларис,
не ме погледне и реши,
мен да дари, попарен,
(и) да ме целуне, (и) утеши,
със спомена за Хари!
Светът е като листопад!
Листа във гора, не в нива,
как хубаво е да си млад...
а Ти да си щастлива!
Милчо КИ
Потсдам, 2008-11-01 00:23 СЕТ.
Зинка.