автор: lira

Стигат ми шепа улици,
око на котка и лято.
Фелини, “Флойд”, кротки ужаси,
и “Танц със саби” и “Прах на вятъра”.

Яд ме е да си спомням,
гърча се – не забравям!
Роклята ми е нова,
евински стара душата.

Бонбонче съм, буболечка съм,
е, и мушица-винарка.
Някога... Бяга времето...
Аз съм. Наздраве, Маркес!

Ровя в главата си детска –
облаци, пуканки, мидички.
Вадя си шапка от вестник.
Алиса, светът е биричка!