автор: Kristo

И отблъстнат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи,
не виждам, чувам, искам, мечтая,
както някога позволяваше ми ти,
Объркан, отложен, временно повреден,
всички грешки, които допуснахме
са събрани и подредени някъде из мен
и ако трябва да погледна сляпо...

А тя бе крехка...
Като връзката на животта със смъртта

Очите не виждат светлината,
Пръстите не сещат свободата,
Устните не вкусват красотата,
Мрак и камък градят тъмницата
на самотата...

И прегрешил, окован в мрак, заслепен,
душата се рови из калта и пак плаче,
аз не намирам време, място, дори ден,
да мога да избягам, нямам място значи
всичко, до което се докосвах е лъжата,
и сега моите представи бързо изпопадат,
това, което беше заключено в душата,
са малките искрички, които вече страдат.

Душата му бе крепост,
Но допусна грешка,
Грешката на любовта,
И душата падна в плен
на обичта...

А тя бе крехка...
Като връзката на животта със смъртта...

Не мога да се опитвам повече,
не мога да се сдържам вече в мен,
няма място просто за нищо...
нищо освен...
нищо освен...
нищо освен...
освен...
...ЛЮБОВ

И ставам по-силен...
Сега е плът...обвивка без душа,
// Тази обреченост сега завършва //
Сега е слепота без светлина,
// Моите думи дано стигнат до теб //
Сега е допир със стена,
// Само спомените ли прегръщам //
Целувка с каменния мрак
// и всичко останало ми от теб...//
на самотата...
а нея...
... нищо не може да я спре...

А тя бе крехка...
Като връзката на животта със смъртта...

// (дует с Борислав "Некраш" Мънзов)