автор: JohnatanMort

И тази нощ, онези призрачни шепоти извиращи от недрата на горния етаж, не преставаха да възбуждат моето любопитство. И тази нощ, изпитвам невъобразим страх от всичко това.
Ужаса че чувам нейният глас да крещи последните думи в страдалческите мигове на своя живот до самото й издъхване в моите окървавени длани и пазва, „Прости ми” , бяха словата които обримчваха съзнанието ми всеки път когато зад прозорците се стъкмяваше нощта, с нейната загадъчна мрачност и студенина. В първата нощ когато чух тези нашепвания, веднага побягнах да взема дървеното кръстче и твърдите, пожълтели от времето корици на библията. Устните ми не спираха да изричат молитви за покаяние и вечна служба към бога, но след като отминаха толкова много безсънни нощи и устата ми се изприщи от напразните молби, просто реших да слушам с носталгичните образи които си припомнях. За времената на веселие и неспирни удоволствия, когато Тя бе винаги до мен. Вече втора година от злополуката, аз все още не мога да преживявам лесно уплахата която извира в мен, всеки път когато чуя нейния глас, идващ веднъж от нашата спалня, друг път от детската в която не доживя и нашето детенце. Единственото което правя в този тежък момент е да се свия като коледен кравай под завивките и да затворя сълзящите си очи, а сънищата в които бяхме заедно, усмихнати един на друг, сами идваха при мен и ме напускаха жестоко всяка заран, когато слънцето се залюлее пред прозорците.

Като за първо постнато произведение, надявам се че ще ви хареса.