Беше отдавна...
Беше тогава...
Тичаха по брега момче и момиче, рисуваха пясъчни човечета и пишеха: "Д + В = Л". После, хванати за ръце, унесено се гледаха и шепнеха "Обичам те!", "Обичам те завинаги!".
А морето надигаше сърдито побелялата си глава и мърмореше - омръзнало му беше от влюбени, които си мислеха, че завинаги означава вечно. Не знаеха ли те, не се ли досещаха, че дъното му е постлано с милион такива пясъчни уравнения! И плясваше тези наивници с ръка-палава вълна.
Но момичето и момчето не му обръщаха внимание - бяха заети. Повтаряха своите "Обичам те" и рисуваха по брега пясъчните си човечета.
Беше им за пръв път.
Беше тогава.
Беше тъй отдавна.