автор: mamasha

(посвещава се на 5 октомври - Международен ден на учителя)

Имало едно време едно малко момче. То много обичало приказките, които разказвал любимият му Педя човек.
И обичало още да повтаря: "Аз като стана голям, ще направя това и това...".
А приятелчетата му С. и Пл. го слушали и все го закачали: "Ама как, кредит ли ще теглиш или...?". Усмихвало се момчето и свивало рамене - само то си знаело как, но си мълчало, защото и в ония времена идеята била интелектуална собственост и трябвало да се пази и патентова, че, току- виж, някой му я задигнал и го изпреварил.
Минали години. Момчето пораснало и направило това, което някога казало пред приятелите си - станало голя-я-я-ям разказвач на приказки (разбирай - юрист, политик и министър).
Заразказвало то по градове и села, пред школски двери и черни дъски как подопечните му ще заживеят по-добре и по-богато; със замах пишело сметки и обяснявало как ще ги направи проспериращи европейци с европейски заплати, та семействата им ще могат да си позволяват всеки ден обяд за 140 лева. И небрежно добавяло: "Какво са някакви си 140 лева!"... А хората го слушали и се радвали, и му ръкопляскали. И ча-а-а-акали. И се надя-я-я-явали.
А "великият" заспивал вечер, доволен, че е изминал още един ден, в който всички му вярвали.
Но веднъж, в една ранна утрин, под прозореца на големия дом, в който живеел новоизпеченият разказвач на приказки, се чули освирквания, дюдюкания, дрънкане на звънци. Погледнал той навън и какво да види - с лозунги, с плакати, с шумни призиви "Оставка!" по улицата вървели същите тия, които до вчера го аплодирали, слушали го мирно и тихо и му се усмихвали. Ала днес те били намръщени и гневни. Опитал се нашият разказвач да ги успокои така както бил свикнал - с мила усмивка, с кротка приказка. Но не би! Благата му дума този път не отворила железните врата на смирението.
Замислил се разказвачът. Защо не искат да го чуят хората? Защо крещят в лицето му яростни слова и обръщат палец надолу? И понеже не успял да си отговори сам, помолил за помощ любимия си Педя човек.
Погладил дългата си бяла брада мъдрият сладкодумник и рекъл:
- Е, че това го знае всяко хлапе! Първо, във всяка приказка трябва да има и малко истина. Второ, ако искаш хората да продължат да те слушат, то приказките ти трябва да са с щастлив край. И трето, ти, мили мой, си лош разказвач. Забравил си, че на приказки се вярва само до една определена възраст.

5.10.2007 год.