автор: Magit0o0

Не навлизай в спокойните пролетни дни.
остани във зимата мъчна..
Остави ме .. нека вървя,и прости
остани като спомен магичен.

С любовта ти се топлих..в сърцето се свих
крадях от душата ти нежна
Но тръгвам...ти чакай ме в този тих стих
когато луната се свежда..

Когато самотната песен те спре..
не тръгвай след нея любими
поглеждай в голямото синьо море
и спомняй ти моето име!

Когато сълзите прелитат край теб..
не гледай нагоре,ранимо
Ти ставай по силен.от мъка обзет
спомни си за мене любими!

Не навлизай в спокойните пролетни дни.
там аз съм една самодива..
Ти чакай ме .. с зимните нощтни мъгли
с снежинките(бяла коприна)