автор: sarah99

Ще се срещнем само в съня си.
Когато някоя съботна вечер
се прибираш
в тази стая, в твоята стая,
изхлузваш дънките и свличаш тениската
и се отпускаш в напрегнатото спокойствие
на бялата голяма възглавница
и през отворения прозорец вее хладен вятър.
Тогава или в друга вечер той ще точи хладно тяло
и през високото открехнато прозорче
на моята стая,
ще докосва керамичните чаши по лавиците
и те ще подрънкват тихо в тишината,
а над тях ще мълчи повеяна
стъклената рамка на снимка.
Аз ще лежа с разлята тъмникава твърда коса
и нещо дрезгаво ще дреме тежко в мен.
Тогава
или може би чак когато се разсипе утрото,
в моя сън ще се изкачвам нагоре
по стъпалата в училище.
И ще те видя, застанал на мраморната площадка,
с обичайната смесица от прохладна и едва груба суровост
и фина деликатност
на лицето ти,
готов да се усмихнеш на всичко и на нищо.
През прозореца едва забележимо ще се поклащат
дърветата навън.
Аз ще пристъпя на следващото стъпало
и ще ме погледнеш
с нещо тежкко, топло и твърдо в погледа си,
сякаш без мисъл за това, което виждаш.
В своето смущение, сама изненадана от себе си,
аз ще се усмихна неволно
и ще ме погледнеш
сред твърдото ти, спокойно и смътно крехко
затворено в себе си лице
с някаква сдържана и може би привидна изненада,
радостна сякаш в своето самолюбие и мнителна.
Ще погледнеш може би за миг встрани
с грубо и фино греещо, матово
и бяло изваяно лице,
все с нея, изненадата, топла в себе си, самолюбива,
пресметлива и открита
и аз ще те гледам като прокълната.
Косите ти ще падат.
Погледът ти ще подскочи,
ще се открие весел пред мен
сред меко греещото лице
и след миг ще видя сигурно
в мека, тиха, силна, мощна топлина
и буен, висок, познаващ, разрушаващ жив огън
и познато, и всеки път никога преди невиждано
името ти, само в себе си, само за себе си,
докосвано сякаш едва от мен
и изречено за мен.
В пресилено овладяно смущение,
какво да правя незнаеща
в скрита радост и плах страх
ще застана почти от само себе си като вградена
на стъпалото.
Ще се срещнем само във съня си.
Казват, че бил той на реалността обратното.