автор: mariq-desislava

по ... той си знае

Аз съм последният човек на Земята,
а на моята планета
съм двадесет и първият
оттук до там и оттатък
По безистените на кръвта ми остатъчна
се люлеят предците ми- довчерашни грешници
Спирам да пиша
и започвам да тегна
над небето запечатано
Аз съм последният мъж на Земята
и пагубно се стичам по коловозите на изпадалите дни
От мен израстват барабанни вопли
и проглушават ушите ви заспали
Нося огради за вашите ширнали се коси,
с които приемате сигнали от изтръпнали океани
и уморени от жалузите на вярата,
горите съдбата си и я погребвате в трънени ковчези
Аз съм последната жена на Земята
и ще родя последното дете,
което може в полюси от светове да се мята,
да пречиства ума си с книги, които никой вече не чете,
да гали с искрени пръсти телата на сънени предания,
които забравени от векове
стърчат на дъното на изпепелени континенти
Аз съм последният човек на Земята
Няма да умра
Само ще се разтегля във времето
и ще озвуча светлината