автор: desi_nova

Имах приятел, герой беше
безмълвно до мен предан стоеше.
Имах другар в живот нечовечен,
но той си отиде, няма го вече!

Днес натъжена сълзи аз проливам
скрила със длани влажни очи,
тъжно небето и то мълчеше,
този герой да почете.

Гледам навън мрачното време,
хленча в стаята тъмна сама.
Няма го вече..., нещастно човече-
днес съм обречена на самота!

Хванах писалка, листа придърпах
ред по ред да пресъздам.
Моят живот - това нещастно човече,
този герой и тази съдба.

Бяха години - дълги, щастливи,
двама превзехме големия свят,
болест жестока тебе привлече,
подлъга твоята крехка душа.

Виждах как чезнеш скрит зад вратата,
исках да зная как да я спра.
Тъжно докосвах ръката, но вече
вените бяха се слели в една!

Молех да спреш, но ти все не щеше,
беше задгърбил живота красив!
Навика скучен тебе обрече,
уби всички твои мечти.

Имах приятел, но няма го вече,
този герой от глупост умря!
Сам само остави това нещастно човече
днес и то да търси друга съдба!