автор: copie

(продължение)
Истината е, че винаги съм избягвала гледачки.
Оптимист съм по дар Божий. Предсказването на съдбата ме потиска.
Свободната воля е всичко. Баба ми, майката на мама, беше близка с „кака Ванга”. Никога не съм си помислила дори да мина такъв кастинг. Какво ще стане... Каквото трябва! Страх ме е от предсказания. В един много отдавнашен ден излизах от някакъв общински офис на ул. „Париж” и усетих (на една площадка пет-шест стъпала над тротоара), че ми прилошава. Без причина, за секунди ми стана много зле, залюлях се. И внезапно фиксирах сред многолюдието една циганка синеока – беше ме ковнала с поглед. Вървеше към мен, сякаш навиваше влакно на въдица. Успях да концентрирам някакви сили и се откачих от куката. Направо побягнах! Щом й обърнах гръб, влиянието отслабна, и макар че ми трепереха краката и имах сърцебиене – тичах десетина минути, да съм по-далече.

Години наред този първичен ужас ме държеше далече от всякакви гледачки и врачки. Мъдро... но нали и най-мъдрият си е малко прост, накрая им паднах в лапите. Изцяло.
Беше по времето, когато любимият започна да ходи със смъкнати панталони, а моето сърце се разкъсваше. Той взе да се крие, когато говори по джиесема, закъсненията му станаха правило, изведнъж тръгна по някакви странни командировки... абе знаете как е... Като го издебнах и прочетох няколко есемеса (съветвам ви никога да не си го причинявате!) – и ми стана ясно. Той разбиваше душата ми, а аз нямах идея как да го спра. Оставаше един път, и аз поех по него.
Отначало беше Катето. Заведе ме Жени. Постепенно щях да си дам сметка, че много от близките ми жени са редовни пациенти на окултните практики и че се сума народ е като тях. Предстоеше ми да се влея в тези гъсти редици. Бях заложила на Катето и нямах идея, че тя е само първата.
При Катето отидохме една пролетна привечер в дома й в „Младост”. Това беше специална привилегия на Жени, която сигурно бе оставила там немалко двайсетачки. По принцип Катето приемаше в офиса си в един безистен до „Пиротска”, където тепърва щях да вися на опашка и да си придавам незаангажиран вид пред множеството чакащи мъже, жени, девойки, младежи – един вид аз съм случайно тук, не че имам проблеми.
Носех в чантата една тениска на любимия и бях напрегната, уплашена и все пак изпълнена с надежда – щом Жени идва тук, значи не може да не помага! Катето взе тениската, подържа я, и обърна към мен белязаното си лице:
- Много късно идваш...
Изстинах.
- Магията е отдавна и е силна. Ще пробвам... но не ти гарантирам...
Даде ми подробни указания, които аз с трепереща ръка записах, и ми определи ден и час за следващо посещение в офиса.
И се започна.
Първата задача беше да счупя яйце върху нагорещен котлон и да внимавам много каква форма придобива белтъкът и дали се пука жълтъкът. Трябваше също да казвам записаните от мен думи – молитва ли, заклинание ли, и аз ги казвах от цялото си сърце. Не помня вече подробностите, освен с каква мъка почистих печката. Важното беше, че Катето одобри резултата от печенето. Духът ми се повдигна, обнадеждих се – ще си върна любимия! Той пък тъкмо тогава се беше поукротил. Но не задълго.
Отбивах се в офиса й поне веднъж седмично. Катето беше мило момиче, разказваше ми интересни и поучителни истории за непознати хора, в които преобладаваше оптимизъм, даваше ми съвети. Дори започна да ме окуражава - нищо определено, нали, но все пак имало подобрение... Много ме ободряваше, което си е право. Излизах от там понякога с нови задачи, друг път с дребни предмети – верижка, висулки от синьо стъкло, сушени цветя (всe облъчени от силата й талисмани), но винаги с олекнала душа. И без една двайсетачка, но какво значение имат парите, когато се бориш за любовта си!
Изпълнявах послушно указанията й, които щяха да разрушат магията. Един амулет, хартиено пликче с нещо в него, го носих в портмонето си един месец и след това от моста пред Военна академия го разкъсах и изсипах. Дребни семенца се понесоха по мръсния канал, но така трябваше – по течаща вода и в никакъв случай в тоалетната.
Малко се затрудних със седемте чешми. Значи - да напълня бутилка с вода от седем крана. Един в кухнята, един в мивката на банята, един на душа, един на бидето, един на мивката в тоалетната, един в двора... За последния нахълтах у съседката с чаша и с безумно обяснение. От водата трябваше да пием и двамата с любимия. За мен беше лесно. А на него правех чай, когато по случайност осъмваше у дома.
Без да се усетя, бях започнала да живея по напътствията на Катето. Извън „специалния раздел” те си бяха смислени, житейски правила, които в ревността и болката просто забравях. Тя успокояваше разтерзаната ми психика и единственото, което ме смущаваше, беше, че непрекъснато споменава Бог. Някак не можех да вържа тази набожност с развалянето на магии. По-нататък щях да открия, че всички гледачки обичат да се позовават на Бог (само един използваше Аллах, но той си беше ходжа, човекът). Все още нямам добро обяснение защо.

И така, с Катето преживяхме няколко месеца, през които имаше още едно яйце – този път пуснато цяло и сурово в буркан със светена вода и поставено под спалнята, точно под главата на любимия. Тогава се наложи да купя дълга покривка за леглото, за да виси и да скрива съоръжението, особено от погледа на детето. Трябваше да престои там дълго време, аз да проследя промените... такива неща, но не помня какво стана с това яйце. Във всеки случай едва ли е подействало, защото вкъщи не вървеше на добре и аз престанах да ходя при Катето. Тя не ми гарантираше нищо, за да бъда честна, нали?

(следва продължение)