автор: mariq-desislava

Той се губи
всеки ден
от седем до два,
разконцентрира дуварите,
по които се мъкне пияна вина
Той приютява надрусаните,
възлести дървета
в скромните си,
чистоплътни обятия
Той нехае за нашите грапави чувства,
хич не го е грижа за хората-
непоръбени черупки,
протрити от чужди докосвания
Все така куфарите си стягаме,
щом го срещнем
в изчезващата ни вяра
да се лута
Той в пазвите ни най- редовно бърка
и сърцата ни гноясали човърка
Няма сигурни часове за случване,
но един е той- скитникът живот