Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 2
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоят опит с врачки
раздел: Хумор и сатира
автор: copie

Излязох от фризьорския салон красива и поради това въодушевена, седнах в колата и дадох на контакт, за да сваля най-напред стъклото, беше жега и
косата ми тутакси щеше да залепне за челото и врата... и в тоя миг под носа ми цъфна букетче здравец: айде, красавице, земи го, за тебе е! Опс, няма как, ще трябва левче, и взех да ровя в чантата си на дясната седалка. Обичам здравец, а съм и красива, а и жената заслужава за труда си.
Ей така тръгват – от нищото – всякакви неприятности.
Извадих си портмонето и тогава я погледнах – мощна циганка, каквато не бях виждала (те обикновено са слабички), над средна възраст, с пронизително зелено-шарени очи. Гледаше ме някак странно, стори ми се иронично, но не се замислих. Извадих едно левче и и го подадох, а тя ме парира: Аз пари не съм ти искала, нали? Сама ги даваш! Засмях се лекомислено: Е, да, сама ги давам! Тя не взе монетата, а втренчена в мен каза: От голяма мъка си се отървала! Забрави го! Джип ще караш скоро!
Ох, знам им номерата иначе... няколко фрази, от които поне 2-3 ще улучат почвата. Кой не се е отървавал наскоро от голяма мъка? И кой днеска не иска да кара джип? Но тя не взе монетата.
Вместо това, погледът й стана приковаващ: Имаш малко момче, много лошо го чака!
Чак на другия ден си дадох сметка откъде е разбрала, че имам малко (13-годишно) момче. От едно списанийце за кеч, забравено на кората на багажника. Но за момента изобщо не включих – просто ме парализира – много лошо го чака!
Така. Сложи ми маята, бухнах... и почна да ме пече. На мнооого силен огън.
След тази прогноза жената се активира. ... Боледува много (Господ ми е свидетел, че хлапето често боледува), и по-лошо ще става... Трябват му три билки от три планини – и ще се оправи! - шепнеше съзаклятнически, накак скърцащо.
- Какви са тия билки? – попитах съсредоточено, едва ли не – да им запиша латинските имена. В този момент тя отвори задната врата и седна зад мен. Не успях да реагирам.
- Имам ги! – изскърца тихо гласът й. – Шейсе лева струват, но аз пари не пипам! Ако ги сложиш тука, - потупа тя кората между предните седалки, - твои са! Ако не – по-лошо ще стане...
Шейсет лева... имах и повече... как да не ги дам? За детето си! Извадих три двайсетачки в унес. С някаква кърпа тя ги прибра, пари не пипна. И ми подаде малка фунийка от хартия, пълна с пръст и коренчета.
- Да му ги сложиш под възглавницата! На тях да спи една година! Ще се оправи...
Някак ми олекна – свърши! Но грешах.
- Аз пари не съм ти пипала, нали? Не ми е за пари, за теб ми е! Лошо те чака, много болна ще си, ама имам лек за тебе!.. – продължаваше жената.
Гласът й, все така скрибуцащ, тих, немелодичен и настойчив, като че ли ме беше уловил в стегната примка.
- И за тебе имам лек! Да го сложиш в портмонето и да не го вадиш една година! Шейсе лева – и ще си здрава!

Механично си отворих портмонето – 4 по 20... Извадих три банкноти... кърпата ги забърса, аз получих още една книжна фунийка с пръст и корени...
И тук някак се поразбудих.
Точно получавах поредната оферта: – ... ще тича до гроб след тебе! Няма да те забрави никога, твой ще е! Аз казах кротко: - Нямам повече пари.
Е, тя разбра. Сигурно беше надникнала в портмонето ми. Излезе от колата, аз потеглих и изведнъж ме налегна неистов смях: какъв идиот съъъъм! Сто и двайсет лева за пет минути – да ги бях запалила, да си светя...
Обаче интелектът ми се кефеше – да, това е умение, това е артистизъм! Жената ми прибра 120 лева като магьосница. Ако имах повече, щеше и с тях да се справи. И да, сама ги дадох, права беше. И тя пари не пипна.

(Следва продължение)


Публикувано от hixxtam на 27.10.2008 @ 20:26:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   copie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:24:47 часа

добави твой текст
"Моят опит с врачки" | Вход | 11 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моят опит с врачки
от radi_radev19441944 на 28.10.2008 @ 12:42:42
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Добре си се подредила. Мен такива магии не ме хващат, но са ми пребърквали джобовете. Истински факири са.


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 13:27:15
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Абсолютни!

]


Re: Моят опит с врачки
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 28.10.2008 @ 12:06:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Умение и артистизъм е! От мен миналя месец един дядо- ром отмъкна сто и десет лева за... толкова сигурно- около пет минути:)) С молбата да му " разбия" четири по петдесет на по десет, за да правят гердан на булката- еднакви трябвало да са.:)) Много съм била мила и добра, разбирала съм, благослови ме с ръка на рамото и с такива добри очи...Хипнотизиращи!:)) И ... фокус мокус препаратус... направо не разбрах как го направи...Факир!:))) Та направих гердан на булката!:)) Смешка отвсякъде си беше, макар, че в първия момент на осъзнаване, ми стана криво, защото по- нямаше да ме заболи, ако ми беше ударил два шамара и да ми ги вземе, отколкото така, ама... Здраве да му е! Могъл- задигнал.:) Имат радар сякаш къде може да им мине номерът. А врачките срещащи, знаят най- сигурния трик- чрез децата, защото за детето си човек дава всичко и не винаги веднага се усеща да насочи вярата си не към фунийки и предмети някакви, а в сърцето и ума си!
Поздрав за текста, Копи! И прекратяване на добиването на врачешки опит!:)


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 13:29:39
(Профил | Изпрати бележка)
Герданчето, викаш, от тебе й дойде :))))))
Прекратила съм, ама той се е понатрупал, та благородно мисля да го споделя :)
Благодаря, Писи!

]


Re: Моят опит с врачки
от vrabets на 28.10.2008 @ 08:57:34
(Профил | Изпрати бележка)
Аз да ти призная нямам опит с врачки - веднага ги отпращам, ама не защото не им вярвам ... напротив безкрайно вярвам в артистизма им ...
По-комичното е това, което е между редовете ... има достатъчно много начини да се изкарат пари ("аз пари не пипам") с не дотам чисти помисли и за не дотам чисти идеи... но в тази държава е така, а то си е по-скоро тъжно!
:) Поздрав за разказвача!


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 11:01:45
(Профил | Изпрати бележка)
Умно постъпваш!
Поздрав и за теб :)

]


Re: Моят опит с врачки
от Marta на 28.10.2008 @ 08:11:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Опит е името, което даваме на грешките си...О.У.

А разказът е увлекателен!


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 11:04:02
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че увлича! Щото малко дълъг ще излезе :( Опит, кво да го праиш... :)

Привет, Мартиня!


]


Re: Моят опит с врачки
от dona на 28.10.2008 @ 07:28:42
(Профил | Изпрати бележка)
Хехех...познат ми е този номер с кърпичката, където изчезват паричките...а аз я пуснах у дома преди години, да разваля някаква черна магия...

Поздрави!:)


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 11:06:05
(Профил | Изпрати бележка)
И най-мъдрият си е малко прост, нали :) (нататък ще има и разваляне на магии)

Поздрав и на теб!

]


Re: Моят опит с врачки
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 28.10.2008 @ 01:34:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
Знаеш, че не го мога, не съм повествовеателна и рядко се появявям.
Всъщност много ми хареса - нали нямам време да чета:) А което съм прочела сме си го чели, динозаврите. Ей те затова си го можем - другите ако искат, да се учат.
" колата и дадох на контакт, за да сваля най-напред стъклото, беше жега и косата ми тутакси щеше да залепне за челото и врата... и в тоя миг под носа ми цъфна букет здравец: "айде, красавице, земи го, за тебе е!"
Уопс, няма как, ще трябва левче, и взех да ровя в чантата си на дясната седалка. Обичам здравец, а съм си и красива, а и жената заслужава за труда си. Ей така тръгват – от нищото – всякакви неприятности.Извадих си портмонето и тогава я погледнах – мощна циганка, каквато не бях виждала (те обикновено са слабички), над средна възраст, с пронизително зелено-шарени очи. Гледаше ме някак странно, стори ми се иронично, но не се замислих. Извадих едно левче и и го подадох, а тя ме парира: Аз пари не съм ти искала, нали?
Сама ги даваш! Засмях се лекомислено: Е, да, сама ги давам! Тя не взе монетата, а втренчена в мен каза: От голяма мъка си се отървала! Забрави го! Джип ще караш скоро!

Ох, знам им номерата иначе... няколко фрази, от които поне 2-3 ще улучат почвата. Кой не се е отървавал наскоро от голяма мъка? И кой днеска не иска да кара джип? Но тя не взе монетата.
Вместо това, погледът й стана приковаващ: Имаш малко момче, много лошо го чака!
Чак на другия ден си дадох сметка откъде е разбрала, че имам малко (13-годишно) момче. От едно списанийце за кеч, забравено на кората на багажника. Но за момента изобщо не включих – просто ме парализира – много лошо го чака!

Така. Сложи ми маята, бухнах... и почна да ме пече. На мнооого силен огън.
След тази прогноза жената се активира. ... Боледува много (Господ ми е свидетел, че хлапето често боледува), и по-лошо ще става... Трябват му три билки от три планини – и ще се оправи! - шепнеше съзаклятнически, накак скърцащо.
- Какви са тия билки? – попитах съсредоточено, едва ли не – да им запиша латинските имена. В този момент тя отвори задната врата и седна зад мен. Не успях да реагирам.
- Имам ги! – изскърца тихо гласът й. – Шейсе лева струват, но аз пари не пипам! Ако ги сложиш тука, - потупа тя кората между предните седалки, - твои са! Ако не – по-лошо ще стане...
Шейсет лева... имах и повече... как да не ги дам? За детето си! Извадих три двайсетачки в унес. С някаква кърпа тя ги прибра, пари не пипна. И ми подаде малка фунийка от хартия, пълна с пръст и коренчета.
- Да му ги сложиш под възглавницата! На тях да спи една година! Ще се оправи...
Някак ми олекна – свърши! Но грешах.
- Аз пари не съм ти пипала, нали? Не ми е за пари, за теб ми е! Лошо те чака, много болна ще си, ама имам лек за тебе!.. – продължаваше жената.
Гласът й, все така скрибуцащ, тих, немелодичен и настойчив, като че ли ме беше уловил в стегната примка.
- И за тебе имам лек! Да го сложиш в портмонето и да не го вадиш една година! Шейсе лева – и ще си здрава!

Механично си отворих портмонето – 4 по 20... Извадих три банкноти... кърпата ги забърса, аз получих още една книжна фунийка с пръст и корени...
И тук някак се поразбудих.
Точно получавах поредната оферта: – ... ще тича до гроб след тебе! Няма да те забрави никога, твой ще е! Аз казах кротко: - Нямам повече пари.
Е, тя разбра. Сигурно беше надникнала в портмонето ми. Излезе от колата, аз потеглих и изведнъж ме налегна неистов смях: какъв идиот съъъъм! Сто и двайсет лева за пет минути – да ги бях запалила, да си светя...
Обаче интелектът ми се кефеше – да, това е умение, това е артистизъм! Жената ми прибра 120 лева като магьосница. Ако имах повече, щеше и с тях да се справи. И да, сама ги дадох, права беше. И тя пари не пипна.



Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 11:08:10
(Профил | Изпрати бележка)
:))))))) уд, чувствам се похвалена, благодаря ти!

]


Re: Моят опит с врачки
от vanya777 на 28.10.2008 @ 01:11:01
(Профил | Изпрати бележка)
Увлича този разказ като циганката:) Май нямам търпение за продължението!


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 11:08:47
(Профил | Изпрати бележка)
:) Скоро!
10х!

]


Re: Моят опит с врачки
от Silver Wolfess на 27.10.2008 @ 22:25:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Малееее, Копие! Каква лирическа си намерила - като дете наивна. Не може да им се отрече на циганките, че безпогрешно разпознават кому да извадят душицата с памук.


Re: Моят опит с врачки
от copie на 27.10.2008 @ 23:57:13
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, патка и 2/3 :)))
Като целокупното общество :)

]


Re: Моят опит с врачки
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.10.2008 @ 21:18:54
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
за децата запали по една свещ и от мене - да са живи и здрави
щот ей сега правителството ще ти прибере 1200 и дори трева за илач няма да ти даде, а пръст в портмонето ти ще насипе
(курса на долара се качи с 25 процента, май че съм отявлен оптимист с тези 1200, вече две държави банкрутираха)

а за здравец в саксия тук отръки давам 100 лева (колежка ми е обещала да ми откъсне и присади коренче, ама може и да не се прихване)

Преди 2 седмици пътувах с влака с духов квартет от Румъния. Те си тананикаха за себе си. Замислих се кога за последно съм чул някой да пее за себе си (освен мене, но то не се брои).


Re: Моят опит с врачки
от copie на 27.10.2008 @ 21:39:26
(Профил | Изпрати бележка)
:))))) ми да, никви илачи няма да даде
здравецът в саксия го имаш от мен :) ще се хване, той е упорит!
имам нещо тук... не съм го пускала:

Здравецът на прозореца ми

здравецът облагородява всеки пейзаж
и в най-отвратителния мръсен град
благороден финяга е здравецът
издържлива порода е той
насекомите дори гони
издържа на суша
сняг и дъжд
и мирише
мирише
унася

]


Re: Моят опит с врачки
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.10.2008 @ 22:43:32
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
колежката има здравец от Австрия донесен, нейният не се хванал, а и това, което има е рахитично с три листенца.
А индришето - откъснах клонче и вече пустна коренчета във вода, ще си го нося до Бялисток, ако се хване ще дам на колежката.
Така е в чужбината - здравеца ни липсва.
А всеки път имам 30тина кила багаж и не остава място за чашка здравец.

ПП никога не съм отглеждал цветя.

]


Re: Моят опит с врачки
от copie на 28.10.2008 @ 00:02:33
(Профил | Изпрати бележка)
е, здравецът не иска да го отглеждаш :) ще видиш!
нашият поне... всяка зима замръзва на прозореца ми, а пролетта отново тръгва буйно :)

]


Re: Моят опит с врачки
от apostolicia на 27.10.2008 @ 21:17:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ееее, изкефих се максимално! Давай следващия си опит с врачки, много ми е интересно да науча как успяват да ни набухнат и да ни изпекат на силен огън. Една веднъж сбърка втория ми мъж с мой син, та ми разправяше какъв хубав син съм отгладала и как два пъти съм се женила, ма третия ще ми е на късмет... Голям смях падна!


Re: Моят опит с врачки
от copie на 27.10.2008 @ 21:41:16
(Профил | Изпрати бележка)
ООО, тва е сага :(
Има поне още 3-4 части :))))
А, така! НА КЪСМЕТ!
(ще продължа, де, 10х за куража :)

]


Re: Моят опит с врачки
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 27.10.2008 @ 21:06:01
(Профил | Изпрати бележка)
О, сочно е разказано :) С кеф, с артистизъм :) "Слага маята" на читателя и той си "бухва"...

И да, права си, чакам продължението - накъде ли ще поеме героинята?


Re: Моят опит с врачки
от copie на 27.10.2008 @ 21:44:14
(Профил | Изпрати бележка)
:) Мииии... към окончателната си раздяла с тези дивни същества, но преди това има още да страда... :)


]