автор: Stasja

Мъжът оразмерява хоризонта.
Оформя го със длани, за да му стигне чак до утре.
Очите му са бледи и студени.
Осмисля всяка стъпка преди тръгване.

Да бъде истински, преди смъртта да го завари.
Отхвърля работа, греховно ръкоблудства.
Тревата гали с пръсти пожълтели.
Тютюн посява, хляб пониква.

Викът му нежен иска да отекне
до планините плоски, да не отлува тъй напразно.
Не е говорил с никой от години
и думите го дебнат – гладни старци.

По острите му бузи слиза вятър,
от който ще политнат хвърчилата.
Обува дървени обувки и завързва
в моряшки възли дните си от тук нататък.

Прекръства се преди да полети.
Очите му са стигнали до прошката.
Загръща стария си гръден кош със облаци
и тръгва да измисля Господ.