автор: bedstvieto

С хладни пръсти, аз ще те докосна
В синевата на новото утро
В съня си ще ми се усмихнеш
А може би ще ме прегърнеш?
Защото знаеш, че си обречен
И този миг не ще е вечен
Сами с другите до нас
Ще прекосяваме през дните си
Ще пробягва жилка колебание
А може би и малко ще се съжаляваме.
Защото бяхме заедно
Във време друго
Вплели душите си неистово
В страх от неразбиране
В ужас от грешки
В недоумение...
В осъзнаване, колко всъщност сме самотни
И когато еуфорията весело си тръгне
Вкопчени в неудобство
Ще се проникваме със погледи отново
Но никой не ще намери сили да признае,
Че приказката има край,
Но има и начало.
За теб съм слънцето...
Ти си ми морето.
Обречени са да са заедно,
Но разделени
Облени в гняв от злато
Лудо непокорство
Предадени на гордостта си...
Ще те погаля с хладни пръсти
А после ще си тръгна студено
За да не видиш в очите ми сълзи.

Ще преглътна и милите думи
Ще заключа в себе си тежко признание
Защото аз съм огъня,
А ти водата,
Която бавно го убива.
Слънчо...