автор: lorsa

Коленичил, не затваряше вратата,
твърде шумни бяха коридорите.
Стиснал в длани пъзел от проклятия,
приближи (пълзейки) асансьора.

Не го познавах толкова... Бездумен.
(В скута си разсипал вино мътно)
Изхълца-"чшшш!" - СТРАХЪТ ми -"пий до дъ-ъ-но!"
Примигнах в миг...

... и точка бе гърбът му.