Гледам те и си мисля
защо се смееш постоянно,
да не би да става нещо странно?
Нима любовта ми е за подигравка,
или пък сърцето ми - нечия играчка?
Защо се смееш, обясни ми!
Нима и таз причина да е в мене?
Пак ме нарани, да прав бе,
знаех си!
Постоянно за моята наивност
обвиняваше ме ти!
Но от къде да зная,
че от нея вечно ще се паря.
Да, добре, не ме кори сега,
късно е за каквато и да било суета!
Е, обичах те - не го разбра...
Радвай се сега!