автор: difelia

"Обичам те!"- Каква прекрасна фраза,подарена или получена-тъй красива.В очите ти се крие силно чувство.Този поглед тъй познат и обичан,какво не бих дала да го имам до края и с него да умра.Поглед мил и топъл,даряващ светлина и сигурност.
Усмивката ти-нежно цвете в моята градина,цъфтящто само за мен.Безгрижие и невинност на дете.
Топлата прегръдка за нищо не бих заменила.В ръцете ти заспивам сладко и се събуждам с нова сила за живот.И ти подарявам това блаженно чувство.
В твоите думи никога не видях лъжа.Само думи мили и скрит копнеж...
"Обичам те!"чувам го още...а моята любов,загинала по пътя черен,не успя да те открие.И още имам желание да те потърся,да те открия,да те обичам..
И не мога...Защо съдба жестока тъй ни отреди?Далеч един от друг сърцата в клетки да държим,в оковите на утрешния ден и днешния затвор.
И ще умра!Сърцето не ще издържи.То иска,търси те и те обича!И таз преграда между двама ни убива го бавно.
Как сега да живея?Спомени хиляди идват нощем и ме будят...и ме връщат към нас.Без теб не мога да открия себе си.И не знам каде да се търся.Дали в улиците прашни или в хорските очи?Къде да търся аз вина?В тези,които ни разделиха или в нас?Защо отстъпихме така и всичко толко красиво позволихме да ни отнемат?Дали любовта ни беше истинска?...Не!Не мога да повярвам.Това би осквернило паметта на таз погубена любов.Да се лъжем,че не се обичахме,а изгаряхме в огъня на любовта!
Но младостта на годините...как не вдъхна смелост в душите ни,как не се опълчи на тази жестокост?Но хората казват-"Господ някаде дава, другаде взема!"На нас даде тази любов пламтяща и опустошаваща.Такава само на младостта може да се подари...и ето взе си Господ.Таз младост създаде нашата любов и я погуби...
И сега в сенките на старостта се взираме назад.И таз прекрасна фраза-"Обичам те!" ни става някак близка и позната.И дали времето не е заличило следите,които тя остави в нас?Нека разберем-"Обичам те!'-ти казвам и плахо чакам същото да изречеш...