автор: Keri

- Какво е любовта? - попита тя внезапно все още загледана през прозореца.
- Любовта е жълтурче. - отговори той като се усмихна меко.
- Но това е бурен! Любовта не е ли някакво рядкосрещано цвете? - очите й се впеваха в него като игли.
- Не. Любовта е навсякъде. Като бурените. Но ние сме толкова свикнали с тях, че не ги забелязваме.
Тя отново потледна през прозореца. На една пейка седяха прегърнати момиче и момче.
- Жълтурчетата живеят кратко. И с любовта ли е така? - лицето у бе тъжно. В черните й очи се четеше съжаление.
- Те се превръщат в глухарчета, които вятърът ръзпръсква с лек полъх. Но дръжките им остават. Това е истинска любов.