автор: silence

Някъде около Коледа счупих чукчето за пържоли. Както си замахвах с ентусиазъм и сплесквах пържолите, главата на чукчето изхвръкна, прелетя цялата дължина на кухнята и остави лека следа на мазилката на една педя от главата на мъжа ми.

Тогава дръжката на чукчето беше изтръгната от ръката ми с решителност. Бях обявена за опасна за здравето на околните и почти на сила бях изтикана от кухнята. От собствената ми кухня, представете си.
Аз, в пристъп на несправедливо обидена, каквато си и бях, заявих, че няма да приготвям пържоли докато главата на семейството купи чукче, което не би застрашавало живота на домашните хора.
Той, все още в пристъп на уплаха за ценната си глава, решително заяви, че ще намери най-здравия в целия свят чук за пържоли.
Естествено, 10 месеца вече ние не ядем домашно приготвени пържоли, тъй като той не е купил чукче. Децата, които отвреме-навреме се присещаха, че им се ядат от моите пържоли, неизменно получаваха отговор „Баща ви не е купил чукче”. В края на краищата когато поемеш ангажимент, трябва да го изпълниш, нали?
И ето предната вечер таткото се завръща от чужбина. Още стоварил-не стоварил куфара в коридора, децата вместо „добре дошъл” му викнаха в един глас „кога ще купиш чук за пържоли?”.
Той, след секунда освестяване викна:
- Аз пътувам през девет планини в десета и ми казваш, че не можеш да купиш един чук за пържоли, а трябва да го донеса аз от майната си?
Ако трябва да бъдем точни, той всъщност пътува през четири планини, а не през девет, но реших да не се заяждам за тази съществена според мен подробност. Вместо това с невинно изражение и още по-невинен глас заявих:
- Съжалявам, но ти пое ангажимента да доставиш най-здравия чук за пържоли. Аз не мога да предположа от къде си възнамерявал да го купиш.
- Забравил съм. Ти десет месеца не можа ли да ми напомниш?
Интересни хора са това мъжете. Когато напомниш ти се сопват, че не са забравили, а когато не напомниш, ти се сопват, че са забравили.
Затова веднага смених невинното си изражение с физиономия, която изразява обида и възмущение и почти аха-аха да се разплача от несправедливостта, която се излива върху мен (едно перфектно построено изпълнение, на който професор по актьорско майсторство направо би ми завидял).
- Съжалявам – борбено изпъчих гърди и кръстосах ръце пред тях давайки вид че едва-едва преглъщам обидата – ако ми беше казал, че си забравил, щях да ти напомня.
Той отвори уста за да изкрещи срещу нелогичността на моето изказване, но видя настръхналата ми и готова за борба до край стойка, затова избута куфара и тръгна към магазина ядно затръшвайки вратата.
Нека се сърди пък! Той като един уважаващ себе си съпруг трябва да знае, че сега съм хвърлена в обятията на ПМС и че в този период не може да разчита да се държа логично!!!
Ама-ха!