автор: ra

Пламнаха камбаните
и прогориха небесата,
и птиците изпопадаха овъглени...
Защото дарихме кръвта си на олтарите.
И заплакаха китарите.
И църквите затанцуваха
във див лунен транс.
И онемяха площадите изплашени.
Защото дарихме кръвта си на олтарите.
И тълпите заприиждаха като буйна река...

Пропукаха се амвоните на мълчанието
и сред аромата на страха
нощта понесе нежен женски глас:
"Запалете кладите. Изгорете сърцата им.
Защото събудиха скрижалите
на срама
от вековното им безмълвие.
Защото дариха кръвта си на олтарите"

А светците ни се присмиваха от иконите,
отрекли цялото безсмислие на вдъхновението.
Понеже дарихме кръвта си на олтарите
и шепотите си на безумното очакване,
на хилядите нецелунати момичета,
на хилядите недокоснати девици,
на устните им прогорени
от хиляди несбъднати целувки...

И забиха, задумтяха барабаните:
"Изгорете ги! Изгорете ги на кладите!
Защото оскверниха тишината."
И простенаха, заплакаха китарите...

Дойде денят и прогори сълзите ни.
Прокуди пеперудите.
и те се залутаха в душите ни
сред немите ни очаквания
и търсиха път нагоре...
Крилцата им пропити от скръбта ни
рисуваха бледи следи
сред кървавите ни шепоти.
Дойдоха девствениците
и се изкъпаха в сълзите ни.
И после ни проклеха,
защото сме езичници
и дарихме кръвта си на олтарите.

И запламтяха кладите. Прогориха ни.
Като дива река се люшна тълпата.
И задумтяха отново барабаните...
И затанцуваха църквите сред огньовете
в дива нестинарска стъпка...
Кръвта ни се стичаше от очите им
и полепваше по шепите на срама
а смъртта я миеше с погнуса...

И девиците танцуваха разголени
натопили плахи пръсти
в кръвта ни
и рисуваха бели ангели...
Пропукаха се жадни небесата
и дойдоха светците
да ги отведат
в светите си ложета.
А в нас горяха кладите...

Чу се предсмъртния стон на китара:
"Защото умря и последния поет.
Остана само кръвта им
разлята по олтарите."