автор: smile1

В светът ми личен и безлюден
не искам никой да присъства!
Не влизай без покана,
непринуден,
в крепостта ми недостъпна!
Безплътна,
без товари и багажи,
се движа и живея там.
Не стъпвам по земята даже,
на никого не ще го дам!
Там музиката само е царица,
повела ме в безкрайноста,
тя хваща моята ръчица -
самотен поход във нощта.
Звездни ангели танцуват,
махат ангелски криле.
Във омая пак сънувам
топли, галещи ръце.
Светът ми,
малък и вълшебен -
спасение за мен сега -
понякога така потребен,
без злоба, горест и тъга.