Отмина лятото; Закапаха листата
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.
Започнах отначало; Първа стъпка...
Избягах от затвора "рутина".
Почувствах се свободен; Нова тръпка
понесе ме и даде ми крила.
И срещнах нея - есенно момиче,
с очи като планински езера.
Потънах в тях; Умението да обичаш
все пак е старо колкото света.
Отново съм в движение и вече зная,
че пак ще бъда впримчен в суета.
В едно съм сигурен - че най-накрая
намерих път... И виждам светлина.