Усетих слънчевите лъчи по лицето си.
Събудих се. Дали? Как можех да позная, че е дошъл нов ден, като всичко беше едно и също...за кой ли път? Погледнах календара- всички дати бяха нули. Стори ми се странно, но някак си истинно. Отдавна се чувствах потиснат от тясната стая, в която всеки ден се събуждах, затова побързах да се махна от нея. Излязох да се разходя.
Накъде? Където няма еднообразие и посредственост, помислих си. А къде, по дяволите, е това? Реших да тръгна на изток-към морето. Но нямаше значение. Навсякъде беше едно и също.
Покрай мен минаваха хора, и виждах че всички бяха еднакви. ВСИЧКИ бяха ИЗВЪНРЕДНО еднакви. Мъже, жени, старци, деца...независимо от външния си вид те изглеждаха еднакво. Погледа им беше празен, очите - незрящи. Доиде ми на ум "комформизъм". А дали? Може би това беше нормално, просто аз бях различен и затова ми се струваше странно. Но бях ли? Спрях се пред една витрина и се огледах. Изглеждах различен, но погледът ми беше изтрит от еднообразието. След това се вгледах в магазина и видях нещо удивителн - човек, уникален. Беше подобен, но изключително различие лъхаше от него...
Манекен. Магазин за дрехи...за мода...или за манипулация и приравняване? Знаех си, че различен човек няма. Но защо сме толкова еднакви? Посредствени?
От толкова мислене ме заболя главата...сякаш бях измислил нещо ново. Събудих се...този път наистина. Всъщност, наистина ли? Погледнах календара- сега датите си бяха нормално. Но с какво се различаваше пети от шести, седми или десети? С нищо. Погледнах през прозореца. Отново ги видях - еднаквите, посредствени хора с празни погледи. Като някакви роботи...
Някой беше казал "във всеки сън има капка истина". Или пък беше лъжа? "Във всяка лъжа има капка истина". Има ли значение? Има ли разлика? Не знам. В този еднакъв свят всичко ми изглежда равностойно.
Дали отново сънувам???