автор: aivia

Там вятърът гали среднощния дъжд,
соленото слънце се къпе в морето.
Сред синьо изгрява дъга изведнъж,
разлива се в злато под нея полето.

Там всичко е просто - забавна игра
и губи играта с усмивка човека.
Среднощния мрак няма тъмна страна
и води към утрото всяка пътека.

Там гонят се буйни и диви конете,
на воля препускат, на всичко напук.
Там няма от кръв вдъхновени поети.
И мене ме няма. Защото съм тук.